Напред към призрачното било на Голямата поезия!

И тази година конкурсът мина при засилен интерес и оживени дебати при журирането. Близо 400 творби биха затруднили и най-„печените” специалисти по мерена реч, особено когато част от стихотворенията пораждат смътни или ясни спомени, т.е. вече са публикувани по някакви поводи в сайтове или в блогове, във вестници или дори в книги. Това съвсем естествено породи въпроса дали любезната фраза от регламента „Желателно е творбите (на участниците в конкурса) да не са публикувани” не би трябвало да бъде променена в следващата година с оглед на пълната анонимност. Журито беше в състав: Петя Александрова - поетеса ,член на СБП ,Галена Воротинцева - поетеса ,носител на наградата “Още стихове за вечните неща-2010” и Росица Петрова - директор на Регионална Библиотека „Сава Доброплодни”гр. Сливен. Първият етап на работата ни изискваше да отберем най-стойностните стихотворения, за да ги предложим на вниманието на читателите за оценка. За наша радост имахме общи попадения, което означаваше, че в крайна сметка това изкуство има своите трайни и неподатливи на модата и времето устои и жалони. Няма да коментирам избраните и оценени с есемеси творби на автори, които все още не зная по имена, не е редно. Многогодишният ми опит като редактор в литературно издание ме изкушава да кажа едно-единствено нещо: в част от стиховете забелязвам две тревожни тенденции. Едната – небрежност към правилата на българската граматика и към „законите” в изящната реч. Диалектни думи, вулгаризми, неоправдан жаргон... Втората тенденция, не по-малко смущаваща, е претенциозното заиграване с формата, демонстрирането на версификаторство - читателят е „стреснат, трогнат, очарован”, но... дотам, посланието (ако има такова) се губи някъде зад лъскавите топки и светещи гирлянди на поетичната елха. Всъщност, честно казано, това се забелязва и на по-сериозни форуми, сцени и конкурси, може би това е естествено – реката да е пъстроцветна.... Втората задача на журито беше по-затрудняваща, но намирам, че се справихме чудесно. Тазгодишното издание на конкурса ратуваше за по-изчистен поетичен изказ и по-традиционна композиция, както и за „четлива” идея. Честито на наградените! Не мога да не напомня: конкурсите не произвеждат поети! А и поезията не е състезание, където победителите се качват на стълбичката и тайно се заканват, че догодина ще са на най-високото стъпало. Както казах вече в заглавието, ако сте забелязали – билото на Голямата поезия е „призрачно”, но не е нереално, след като там са стъпили Сафо, Пушкин и Уитман, Дебелянов и Далчев... Да вървим нататък, нагоре, дай, Боже, сили и талант!

Петя Александрова

Ето и наградите на журито:

Молим авторите на творбите да се свържат на телефон 0884 202 779 с организаторите.